alemasolar.com

Начало
зелени сертификати Печат Е-мейл

Зелените тарифи


Участието на възобновяемата енергия в енергийния микс на страните от ЕС трябва да достигне 20% до 2020 г. В настоящата статия ще се разгледа възможността за пряко участие на потребителите на електроенергия в инвестициите в технологии, използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕ?), в рамките на съюза. Това може да става чрез сметките за електроенергия с помощта на така наречените зелени тарифи.


Зелените сертификати и инвестиционният риск

Зелените сертификати представляват търгуеми удостоверения за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. По Закона за енергетиката до средата на следващата година в страната трябва да се създаде система за издаване и търговия със зелени сертификати, която да замени сега действащото задължително изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници по преференциални цени.

Датата на въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени сертификати е 1 юли 2006 г. Смяната само след година на сега действащата система от преференциални цени естествено предизвиква интерес, но и безпокойство сред потенциалните инвеститори по проекти за изграждане на малки ВЕЦ, елект­роцентрали на база биомаса и вятърни електроцентрали. Основният въп­рос е как ще се променят технико-икономическите показатели на такива централи след въвеждане на новата система. Възможните отговори на този въп­рос са в отношение теза - антитеза, което създава чувство за риск и несигурност. А е известно, че всеки риск, дори да е само теоретичен, оскъпява необходимия инвестиционен ресурс за възможните проекти.

Какви са мненията по този въпрос

Положителното становище е:
- Новата система реално ще подобри икономическите условия за производителите на електроенергия от възобновяеми източници.
Съответната антитеза е:
- Възможно е. Но в момента едва ли някой експерт може да определи дори прогнозни числа какви ще са цените на търгуемите зелени сертификати, респективно търговските условия при генериране на възобновяема електроенергия.
Нека си представим какви ще са

Аргументите на привърженик и на критик на системата

за зелени сертификати, така както е дефинирана в публикуваната нормативна уредба, излагани в един въображаем диалог.
Привърженик: В Закона за енергетиката категорично е отбелязан ангажимент за „осигуряване на производителите на електрическа енергия на най-малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна на механизмите за насърчаване“. Това гарантира, че новата система ще осигури минимум запазване на сега съществуващите приходи на такива производители при действащите преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
Критик: Да. Но е известна латинската сентенция lex specialis derogat legi generali (т.е. конкретната правна уредба отменя по-общата). Цитираният текст все пак е твърде общ. Споменатата наредба не съдържа никаква постановка, която да даде възможност с известна степен на дос­товерност да се предскаже бъдещото ценово ниво на зелените сертификати.
Привърженик: Все пак тази латинска сентенция сравнява правни документи от една и съща степен, а в случая Законът за енергетиката има приоритет спрямо наредбата. Що се отнася до цените на зелените сертификати, най-вероятно те ще са дори по-благоприятни от сега действащите преференциални цени. Нали такава е тенденцията в Европейския съюз - да се насърчава електропроизводството от възобновяеми източници. Нещо повече - зелените сертификати са обект и на международна търговия, а в чужбина съответните цени са по-високи. В най-голямата международна организация за зелени сертификати - Renewable Energy Certificate System (RECS), вече членуват 18 европейски страни, отскоро системата за търговия със зелени сертификати вече действа и в Словения.
Критик: Но България все още не членува в RECS, нито са договорени условия за евентуална международна търговия с български зелени сертификати. Какъв е досега броят на издадените зелени сертификати и колко от тях са използвани?
Привърженик: В системата на RECS са издадени 32.5 млн. сертификата за по 1 мВтч. От тях засега са продадени около 13 млн. сертификата.
Критик: Напълно възможно е да се издаде сертификат, а после той да не може да се продаде, поне в някакъв период от време.
Привърженик: Създаването на работещ национален пазар за зелени сертификати се гарантира от квотите за електропроизводство от възобновяеми енергийни източници.
Критик: Точно тези квоти остават засега неизяснени. Съг­ласно алинея 2 на чл.161 на Закона за енергетиката те се определят за всеки производител за десетгодишен период от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Наличието на предварителна информация по този въпрос (и то за целия десетгодишен период след 2006 г.) е едно от условията да може малко по-надеждно да се прогнозира какъв ще е българският пазар на зелени сертификати. В Швеция например е зададена квотата на електроенергия от възобновяеми източници за продаден или консумиран мВтч - началното число е 7.4% през 2003 г., за да се стигне до 16.9% през 2010 г. За Великобритания числата са съответно 3% през 2003 г. и 10.4% през 2010 г.
Привърженик: Кое е другото условие?
Критик: ?ма начин ангажиментът по алинея 3 на чл.158 от Закона за енергетиката да бъде точно спазен. Такъв е случаят в Белгия - нормативно е определена гарантирана минимална цена на зелените сертификати, по която техният носител може винаги да ги продаде. Може тази минимална цена в България да не е 75 евро за един сертификат (отговарящ на 1 мВтч), както е във Валонската област на Белгия, но тя би могла да покрива разликата между сегашната субсидирана цена за електроенергия от вятърни електроцентрали (120 лв. за мВтч) и бъдещата пазарна цена на продаваната от производителите електроенергия.
Привърженик: Защо цената за вятърната електроенергия? В България действат и други по-ниски преференциални цени - например за електроенергия от малки ВЕЦ преференциалната цена е 70.24 лв./мВтч.
Критик: Международната дефиниция за зелените сертификати ги прави неутрални по отношение на технологиите - няма сертификат специално за вятърна електроенергия или за енергия от малки ВЕЦ.
Привърженик: Кой ще изкупува зелени сертификати с такава гарантирана минимална цена в нашата страна?
Критик: В случая с Белгия това е националната електропреносна компания. В България би могло да е НЕК или Министерството на енергетиката и енергийните ресурси - след като оттам ще се определят квотите за електропроизводство от възобновяеми източници.
Привърженик: Но нали минималната пазарна цена на зелените сертификати се определя от големината на глобата при неспазване на съответната квота?
Критик: Зависи как ще бъде регулиран пазарът на зелени сертификати. Наистина във Великобритания глобата отговаря на нивото на минималната им цена, но в Белгия например тя съответства на максималната. А точният начин на регулиране на този пазар в България не е предварително известен - което пак ни отвежда към темата за несигурността и рисковете. Дори и размерът на глобата е посочен в доста широки граници - от 30 до 90 лв./мВтч. За един инвеститор минималната гарантирана цена би била много по-ясна.
Привърженик: ?ма ли изобщо ефект от това преференциално третиране? Преференциите за малки ВЕЦ са в сила вече над две години, преференциите за вятърни централи са отпреди повече от година, а някакви впечатляващи инвестиции в тази област засега няма (тук не включвам хидровъзела „Цанков камък“, който със своите 80 мВ е голяма ВЕЦ).
Критик: Действащите преференциални цени са засега единственият съществуващ стимул. А има много законови процедури и други фактори, които забавят и дори възпрепятстват инвестиционния процес. Това само показва, че преференциите сами по себе си не са достатъчни. Важно условие е един инвеститор да може точно да оцени своите рискове.
Привърженик: Едно основно предимство на системата със зелените сертификати не е ли възможността предварително да се ограничат (посредством квотите) обществените разходи за насърчаването на възобновяемата енергия? Ако се даде гаранция за закупуване на някаква минимална цена на зелените сертификати, това няма ли да е в противоречие с този принцип? Ценното при системата на зелените сертификати е, че тя е пазарен механизъм и създава конкуренция между различните видове технологии и проекти. Ако се гарантира минимална цена на сертификатите, това вече ще е силно регулиран пазар.
Критик: Ако търговията със зелени сертификати бъде добре регулирана, броят на изкупуваните по гарантираната цена сертификати няма да е особено висок. Но има и друго - предвиждането, че насърчаването на възобновяемата енергия в България ще се засилва. Защо то да не бъде гарантирано?
Привърженик: ?нвеститорите трябва да могат да поемат и риск. Още повече че са възможни приходи и от търговия с намаление на емисии.
Критик: Зелените сертификати и търговията с намаление на емисии на парникови газове са две различни неща и не би трябвало да се изключват взаимно. А що се отнася до риска, той винаги съществува, но ако определянето му е несигурно, това само увеличава неговата цена. Така и обществената цена за насърчаване на възобновяемата енергия също расте.
? така, критикът - изразител на антитезата, също стигна до своя теза: ако изобщо в нашата страна бъдат въвеждани зелени сертификати, поне това трябва да стане по белгийския модел - с гарантирани минимални цени. Така би се постигнала яснота в един деликатен сектор на инвестиционния пазар. Защото датата 1 юли 2006 г. може все още да е далече, но за разработката на един проект за електропроизводство на база възобновяем енергиен източник и в момента е необходимо да се оценява какви биха били приходите от него.

Нова ниша за бизнес

Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕ?) се насърчава във всички развити държави по света, тъй като се отчита, че то има особено благоприятен ефект за опазването на околната среда. Освен екологичните ползи този подход има и чисто икономически измерения - създава условия за допълнително развитие на регионите, осигурява допълнителна заетост, увеличава перспективите за износ на енергия. Възобновяемите енергийни източници включват потребление на дърва и дървесни отпадъци, слънчева и геотермална енергия. Електроенергията от ВЕ? пък се формира от производството на малки водни централи (МВЕЦ), ВЕЦ и вятърни генератори.
В момента подпомагането на производителите на чиста енергия в България става чрез система за задължително изкупуване на цялото количество енергия, произведена от ВЕ?, на преференциални цени. Преференциалните цени за ВЕ? се определят от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. В момента те са:

  • За производители, ползващи възобновяеми източници с мощност под 10 мегавата - 70.4 лв. за мегаватчас (без ДДС).
  • За МВЕЦ - 80 лв. за мегаватчас (без ДДС).
  • За вятърни електрически централи с мощност до 10 мегавата - 120 лв. за мегаватчас (без ДДС).


Тази система ще се прилага до момента на влизането в сила на системата за издаване и търговия със зелени сертификати, което ще се случи на 1 юни 2006 г.
Съществуват два варианта на тази система:

  • Напълно доброволно търсене - доброволна система за сертифициране и търговия на сертификати за произход на енергията от ВЕ?.
  • Търсене, предизвикано по правно-регулаторен път - система, при която се въвеждат законови задължения (квоти) за ползване на ВЕ? от всички електропроизводители.


В ЕС търговията със зелени сертификати се прилага във Великобритания (задължение, начало 2002), Швеция (задължение, 2003), Дания (2004), Холандия (доброволна система, 1998, и данъчни облекчения, 2001), Белгия (задължение, 2003), ?талия (задължение, 2001). Тази система се прилага също в Япония (доброволно, 2002, и последващо задължение), Австралия (задължение, 2001), Китай (задължение, евентуално от 2005), САЩ - Калифорния (доброволно, 1999) и Тексас (задължение, 2002).
За България се предвижда въвеждане на механизма със законови задължения. Още през април миналата година министърът на енергетиката одобри Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от ВЕ? и/или по комбиниран начин, за издаване на зелени сертификати и търговия с тях. Наредбата влезе в сила от 1 януари тази година с изключение на главата за издаването на зелени сертификати и търговията с тях, която ще влезе в сила в средата на следващата година.
Зеленият сертификат е официален документ в електронен формат, с който се удостоверява производството на 1 мегаватчас електрическа енергия от ВЕ?. В него се посочва производителят, периодът и поризводствената централа.
Предвижда се специална процедура за определяне на задълженията за ползване на ВЕ? от всички електропроизводители. Според нея първо Министерският съвет трябва да определи национални цели за увеличаване на потреблението на електроенергия от ВЕ? като процент от годишното брутно потребление на ток в страната през следващите 10 години. След това на тази база министърът на енергетиката определя минимални задължителни квоти за производство на еленергия от ВЕ? като процент от общото годишно производство на всеки производител на електричество. Тоест освен ВЕЦ, вятърните централи и тези с комбиниран цикъл квоти за производство на чиста енергия ще имат и всички ТЕЦ, АЕЦ и газовите централи. Квотите се определят по години за срок от 10 години, считано от датата на въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.
Производителите, използващи ВЕ? - ВЕЦ и централи с комбиниран цикъл, се регистрират в ДКЕВР, която им издава зелени сертификати. Тяхното производство обикновено надхвърля определената им квота, тоест те ще разполагат със свободни зелени сертификати, които могат да продават. Пред останалите поризводители - ТЕЦ, АЕЦ и газови централи, има две възможности да изпълнят определената им от енергийното министерство зелена квота. Първата е да си построят ВЕЦ или вятърна централа, с която да произвеждат определеното количество чиста енергия. Втората е да си купят зелени сертификати централите, ползващи ВЕ?, и по този начин да осигурят изкупуването на енергията им и да насърчат нарастването на тяхното производство(Капитал)


Всеки европеец е произвел половин тон отпадъци през 2007 г.

България е в средата на класацията с между 400 и 500 кг боклук на глава от населението, но за 2007 г. е единствената, където 100% от общинските отпадъци са били изхвърлени в сметища
09.03.2009
Всеки европеец е произвел средно половин тон отпадъци през 2007 г., като близо 40% от тях се преработват или компостират, съобщи пресслужбата на Европейската комисия, позовавайки се на данни от Евростат.

България е в средата на класацията с между 400 и 500 кг боклук на глава от населението, но за 2007 г. е единствената, където 100% от общинските отпадъци са били изхвърлени в сметища.
Според Евростатат през тази година българите са произвели също толкова боклук годишно, колкото белгийците, португалците, унгарците и гърците.

По-малко боклук са произвели румънците (под 400 кг годишно на човек), а при тях сметищата са поели 99 на сто от отпадъците. В същата графа се нареждат Латвия, Полша, Словакия и Чехия.

Най-много боклук на глава от населението е произведен в Дания (810 кг), а най-малко - в Чехия (294 кг на човек).

Между 500 и 600 кг на човек за година са произвели австрийците, испанците, британците, германците, италианците, французите, естонците, шведите и финландците.

Единайсет страни от ЕС изобщо не са горили отпадъци, а най-голям обем са рециклирани в Германия (46%), Белгия (39%), Швеция (37%), Естония и ?рландия (по 34%).